Синдром на Аспергер: характеристики и сравнение с другите разстройства от аутистичния спектър
Синдромът на Аспергер е психично разстройство от аутистичния спектър. То се характеризира със значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване.
Типични черти на хората със синдром на Аспергер са:
слаба двигателна координация и нетипична употреба на езика;
затруднения при фокусиране;
силен, почти маниакален интерес в определена сфера.
Често срещан синоним е „синдром на малкия професор“, защото тези хора са по-интелигентни от останалите в дадена област.
Характеристики на синдрома на Аспергер
Както при другите разстройства от аутистичния спектър, така и при синдрома на Аспергер, стереотипните и ограничени модели на поведение, дейности и интереси са част от характеристиката. Интересното тук е, че липсва клинично значимо забавяне в когнитивното развитие или общо забавяне на езиковото възприемане.
От гледна точка на социалното взаимодействие, хората с Аспергер не умеят да се свързват с други, което води до затруднения в основните елементи на социалното общуване. Те могат да изпитват неуспех в изграждането на приятелства или да търсят споделени удоволствия или постижения.
Хората със синдром на Аспергер обичат реда и рутинните дейности. Те могат да извършват действия по точно определен начин и да се занимават със стереотипни активности. Често се фокусират върху конкретни части от различни обекти или правят компулсивни действия, като например аранжиране на предмети в определени модели.
Друго характерно при тях е, че те развиват езикови умения без големи забавяния, но често използват езика по необичаен начин. Те могат да бъдат многословни, да правят резки преходи в разговора, да буквализират изказвания и да не разбират нюанси – жестове, мимики, интонация. Освен това, те могат да използват метафори, които са разбираеми само за тях, да имат проблеми със слуховото възприятие и да имат необичайна реч, като бъдат педантични, официални или използват уникални изрази. Говорът им може да има отклонения в силата, височината, интонацията и ритъма, а също така и ехолалия – повтарянето на думи или фрази, чути преди това.
Хората със синдром на Аспергер могат да показват признаци, които не са пряко свързани със синдрома, но могат да засегнат тях или техните семейства. Тези признаци включват разлики във възприятието, трудности с двигателните умения, сън и емоции. Хората с този синдром често имат отлично слухово и зрително възприятие.
По какво се различава синдромът на Аспергер от другите разстройства от аутистичния спектър?
Разликите между синдрома на Аспергер и другите разстройства от аутистичния спектър обхващат различни аспекти от развитието на децата. Един от тях е езиковото умение. Децата със синдром на Аспергер обикновено имат по-добра реч от тези с типичната форма на аутизъм, които могат да имат цялостна липса на реч или забавяне в нейното развитие.
Друга разлика е, че децата със синдром на Аспергер често показват нормален или дори висок интелектуален капацитет, за разлика от тези с типична форма. В социалните умения също се наблюдава разлика — децата със синдром на Аспергер изпитват по-голяма трудност в невербалното общуване като контакт с очите, изражение на лицето, поза и жест, докато при типичната форма изолацията и поведенческите проблеми са по-изразени.
Важно е да се отбележи, че независимо от вида на аутизма, и двете състояния изискват индивидуален подход. Ранното разпознаване и наличието на ресурси за помощ са фундаментални за успешното развитие и включване на децата в обществото.
Още статии по тази тема
