Над 700 деца вече живеят по-пълноценно с подкрепата на Sense Center

Родителите на Светлин забелязаха, че той не успява да задържи вниманието си дори върху най-прости игри и учебни задачи повече от 5– 6 минути. Наблюдаваха импулсивни и често едностранни реакции – бутане на играчки, драскане по масата, падане от стола под масата. Тези трудности водеха до затруднена адаптация в детската градина и многократни конфликти с възпитатели и деца.

Изготвихме програма с фокус върху психомоторика и обучение за концентрация и внимание, съчетана с ерготерапия за структуриране на ежедневните дейности. Добавихме и звукова стимулация, за да помогнем на Светлин да регулира възприятията си и да намали дразненията.

Очакваните резултати бяха:

Подобряване на продължителността на фокуса на внимание и намаляване на импулсивните реакции.

В началото Светлин не можеше да остане на едно място и често саботираше заниманията. След 5 месеца активна работа, той вече участва пълноценно в дейностите по време на цялата сесия. Импулсите му се овладяват по-лесно и проявява желание да следва инструкции. В групови игри вече успява да изчакава ред и да споделя материали с другите.

На майката на Светлин дадохме насоки по отношение на изграждане на рутинни ежедневни графици, които подпомагат организираността вкъщи и намаляват хаоса. Работата в тази посока продължава и към момента, но майката споделя, че тя самата наблюдава, че при спазване на ясен график тревожността на детето осезаемо намалява.

Родителите на Емма се обърнаха към нас заради слабо развита фина моторика, затруднения при самообслужване и липса на самоинициатива в игрите. Те споделиха, че дъщеря им се отказва лесно при опити за обличане и хранене, а рисуването и играта с дребни предмети ѝ причинява фрустрация.

Програмата ѝ включваше ерготерапия за подобряване на фините двигателни умения и самостоятелността в ежедневието. Комбинирахме я с арт терапия, за да намалим тревожността и да ѝ помогнем да бъде по-смела и отворена към нови неща. Добавихме и психомоторика, за да подобрим телесната осъзнатост и координацията. Целта беше стъпка по стъпка да укрепим уменията ѝ за самообслужване и творческо изразяване.

Очакваните резултати бяха:

Подобряване на продължителността на фокуса на внимание и намаляване на импулсивните реакции.

Преди стартиране на терапевтичния процес Емма отказваше да хване молив и не можеше сама да се облича, съблича, обува и събува. След 9 месеца уверено оцветява фигури, обува обувките си и закопчава ципа на якето. Тревожността в нови ситуации значително намаля, а Емма проявява самостоятелна инициатива за изпълнение на ежедневни задачи.

Родителите научиха прости домашни упражнения за стимулиране на фината моторика, които прилагат ежедневно с Ема. Това засили доверието им като майка и баща. Емма вече се включва активно в семейни занимания – помага при приготвянето на масата и цялостно има повече задължения в домакинството, което я кара да се чувства полезна и самостоятелна.

Родителите на Даниел се обърнаха към нас заради съмнения за изоставане в социалното развитие – той избягваше контакт с други деца и предпочиташе самостоятелни занимания. Изразяваше силен страх от непознати звуци, по-ярки светлини и различни текстури, което много повишава тревожността му. Също така демонстрира слаба устойчивост на вниманието и очния контакт.

Изградихме комбиниран подход със звукова стимулация и работа в тъмна сензорна стая за постепенно адаптиране към слухови и визуални стимули. Включихме и психологически сесии за емпатийно моделиране и регулиране на тревожността, както и групова игрова терапия, за да упражнява взаимодействие в защитена среда.

Очакваните резултати бяха:

Детето да свикне с различните сетивни въздействия, да се отпусне в различни социални контексти и да подобри нивата на концетрация и внимание.

В началото Даниел реагираше панически на фонов шум и отказваше да участва в дейностите със звук и барабан по време на сесиите за звукова стимулация. Избягваше и контакт с другите деца в центъра. След 12 месеца интензивна работа, той приема различни шумове, включва се в групови игри, тревожността му е намаляла и проявява интерес към нови занимания и контакт с връстници.

След няколко срещи с родителите изградихме стратегии за въвеждане на структура у дома, които да прилагат, за да намалят тревожността у детето. Те споделиха, че вече излизат по-спокойно на семейни разходки и посещават рожденни дни, без Даниел да изпада в паника от многото хора и различните шумове, които го заобикалят. Цялото семейство е по-сплотено и уверено в уменията си да подкрепят неговото развитие.

Родителите на Никол се обърнаха към нас заради силно забавено речево развитие и трудности в невербалната комуникация. Детето почти не говореше и често изпадаше в истерични кризи, когато не можеше да изрази нуждите си. В детската градина избягваше контакт с връстници и не проявяваше интерес към игри в група.

Изготвихме индивидуален план с фокус върху ежедневни сензорни и речеви упражнения, както и арт и психомоторна терапия. Включихме занимания за развитие на емоционална интелигентност и групови игрови активности, които да подпомогнат комуникативните умения и социалната адаптация на Никол.

Очакваните резултати бяха:

Постепенно увеличаване на активния ѝ речников запас и по-спокойно справяне с фрустрацията.

Преди терапията Никол не изговаряше изречения и често изпадаше в кризи. След 6-месечна терапевтична работа, тя започна да формулира трисловни конструкции и да инициира диалог. Кризите значително намаляха, а невербалната ѝ комуникация стана по-ясна и целенасочена. В социален план тя вече участва в игри с други деца и демонстрира споделени роли в сюжетни занимания.

Родителите получиха препоръки за ежедневна подкрепа на речта и поведението на Никол, което намали стреса в ежедневието им.
Започнаха да се включват в игри с нея според препоръчаните упражнения, засилвайки семейната връзка. Споделят за по-спокойна семейна среда и значително подобрение в съня и поведението на детето.