Децата с разстройства от аутистичния спектър и тези с екранна зависимост (телефони, таблети, компютри) са две различни групи, чиито характерни черти засягат тяхното поведение и развитие. Въпреки че са много различни, те могат да имат прилики, които е важно да се следят и регулират навременно.
Прилики в поведението на деца от аутистичния спектър и на тези с форма на екранна зависимост
Социални трудности
На първо място към приликите се поставя проблема със социалните трудности. Децата с аутизъм и тези с екранна зависимост могат да изпитат затруднения в социален аспект, тъй като голяма част от тях нямат развит инстинкт, чрез който да се социализират. Децата с аутизъм често срещат трудности при развитието на тези умения заради различията им в обработката на социална информация.
Изолация
Социалната изолация също се наблюдава като отличителна характеристика както при децата с аутизъм така и при тези с екранна зависимост. Те могат да загубят връзка с реалността, което е важен фактор, афектиращ социалното поведение. Изолацията може директно да бъде причинена от екранната зависимост, поради постоянния достъп до визуална и звукова информация, която може да бъде по-интригуваща и завладяваща от активностите в реалния живот.
Каква е ролята на рутината при двата типа деца?
Ролята на рутината и структурата в ежедневието на децата с аутизъм е от съществено значение за тяхното поведение. Тя е тясно свързана с екранната зависимост и тяхната привързаност към виртуалните светове. Децата с аутизъм често изпитват необходимост от рутина и предсказуемост в заобикалящата ги среда, тъй като това им предоставя чувство за сигурност и стабилност.
При децата с разстройство от аутистичния спектър, изградената рутина играе ключова роля за по-лесното изпълнение на дневните им дейности. Те се чувстват по-комфортно, когато могат да предвидят и контролират своето ежедневие. В същото време, тези деца могат да изпитват трудности при справяне с промени и неочаквани обстоятелства.
С какво се характеризира зависимостта към екранните устройства?
Тя се характеризира с привързаността на децата към виртуалния свят, като източник на структура и предсказуемост. Екраните на телефоните, таблетите и компютрите предоставят визуална и аудио структура, която може да бъде успокояваща за децата с аутизъм.
Във виртуалния свят, те могат да се чувстват по-контролиращи и уверени, особено когато са изправени пред социални трудности или промени в околната среда. Това може да доведе до по-голяма склонност към екранната зависимост, особено когато децата изпитват стрес или несигурност. Пристрастяването към екрани може да стане механизъм за справяне с ежедневни предизвикателства, предоставяйки им утеха и предсказуемост.
Не на последно място, екранната зависимост може да доведе до характерни за аутизма дефицити като: забавяне на говорно, физическо и емоционално развитие, слаби нива на груби и фини моторно-двигателно умения, нарушения в съня и физиологичното развитие.
Каква е ролята на сензорните стимули?
Ролята на сензорните стимули е друг важен аспект както в аутизма, така и в екранната зависимост. Децата с аутизъм често реагират по различен начин на сензорни въздействия, като могат да изпитват хиперчувствителност или хипочувствителност. Сензорната чувствителност може да окаже влияние върху тяхната реакция към околната среда.
В контекста на екранната зависимост, визуалните и аудио стимули, предоставяни от екраните, също могат да играят съществена роля. Екраните предоставят интензивни визуални и звукови възможности, които могат да бъдат привлекателни и удовлетворяващи за децата.
Възможната връзка между аутизма и екранната зависимост може да се обясни с търсенето на удовлетворяващи сензорни стимули. Децата с аутизъм може да търсят комфорт в предвидимите и контролирани сензорни въздействия на екраните. Този аспект може да играе роля в предпочитането на виртуалните среди, където сензорните стимули са по-лесно контролирани и адаптирани спрямо тези в реалния свят.
Разлики в поведението и развитието на деца от аутистичния спектър и екранно зависимите
На първо място, аутизмът е неврологично разстройство, което се проявява в първите три години от живота на едно дете. Екранната зависимост, от друга страна, се смята за поведенчески проблем, който може да се развие по всяко време при прекомерна употреба на електронни устройства или да бъде само период от развитието на едно дете.
Разликите могат да се видят при анализ на поведението на двата типа деца. Тези с аутизъм проявяват специфични характеристики, като затруднение в комуникацията, точно определена рутина, стереотипни движения, конкретни интереси, чувствителност към сензорни стимули и т.н. Децата с екранна зависимост пък проявяват раздразнение и сами се оттеглят от активни дейности.
Друга разлика е, че за бъде поставена диагноза “аутизъм” на едно дете е необходима клинична оценка, съставяща се на базата на стандартизирани въпросници и наблюдения върху поведението на детето, както и специализирани тестове и информация от родители. За лечението на деца с аутизъм се препоръчват терапии от различно естество, например индивидуализирани образователни програми, поведенческа терапия, логопедична терапия, медикаментозно лечение и др.
Как да ограничим децата с екранна зависимост от употребата на различни устройства?
Някои стратегии за ограничаване на децата с екранна зависимост са предоставянето на алтернативни дейности, като интересни активности на открито и физически упражнения, както и образователни игри, които не включват екрани. Друга възможна алтернатива е създаване на времеви ограничения за използване на екрани и използване на функции като “родителски контрол”, за да се ограничи достъпът до определени приложения и съдържание.
Въвеждането на семейни правила, с участието на детето при изготвянето им, също може да подпомогне овладяването на екранната зависимост. Така се поставят ясни “граници” за употребата на електронни устройства у дома както за детето, така и за всички членове на семейството. Това може да включва “екранен пост” (например по време на ядене), през който всички устройства се изключват с цел подобряване на семейната комуникация.
Финални думи
Независимо дали става въпрос за дете с аутизъм или екранна зависимост ситуацията изисква предприемането на незабавни действия. Социалните трудности и потенциалната изолация подчертават важността на ранната интервенция. В случая с аутизма, непосредственото стартиране на индивидуализирани терапии е от ключово значение, а за екранната зависимост, ограничаването на екраните предотвратява негативните влияния върху физическото и психическото здраве на децата.
