Приобщаващото образование представлява модел на образователна практика, която активно насърчава интеграцията на деца със специални потребности в обществото и образователната среда. Този метод се стреми към създаването на разнообразна и приемаща среда, в която всяко дете има равни възможности за развитие и успех.
Тази статия е фокусирана върху разглеждането на ползите от приобщаващото образование и как то влияе положително върху развитието и социализацията на децата със специални нужди.
Предоставя индивидуализиран и целенасочен подход към образователния процес
Терапевтите, работещи с децата имат възможност да разберат по-добре индивидуалните нужди на всяко дете и да адаптират обучението си спрямо него. Това води до подобрение в развитието и успеха на децата със специални нужди, тъй като образователният процес е съобразен с техните потребности, умения и интереси.
Играе важна роля в развитието на социалните и комуникативни умения на децата
Децата в норма, които имат възможност да работят заедно с деца със специални потребности, развиват по-високо ниво на социална компетентност и умение да разбират и уважават различията. Този опит влияе върху мисленето им, стимулирайки желанието им за взаимопомощ и подкрепа.
Намалява стигмата, свързана с децата със специални нужди
Когато тези деца са приети в общи училища и се възприемат като равноправни членове на общността, стереотипите и предразсъдъците постепенно се разрушават. Това помага на децата с увреждания да изградят по-позитивна самооценка и да се чувстват приети и ценени.
От съществено значение е да се подчертае, че приобщаващият подход на обучение изисква ангажимент и сътрудничество от страна на учебните заведения, учители,терапевти и родители. Той не е просто въпрос на физическо присъствие, а предполага създаване на подходяща среда и използване на подходящи образователни методи, които да се адаптират към нуждите на всеки ученик. Отделяйки внимание на индивидуалните потребности на децата, учителите могат да изградят персонализирано образователно пространство, където всеки ученик да развие собствения си темп и стил на учене. Това стимулира децата със специални нужди да преодоляват предизвикателствата си и да повишат нивото си на увереност.
И не на последно място този метод помага за по-ефективно използване на ресурсите в образователните институции. Вместо да се изграждат специализирани училища за деца със специални нужди, събуждайки у тях и техните родители чувство на изолираност, би било добре ресурсите да се разпределят в посока развиване на интегрираната и обща работна среда. Това създава възможност за изграждането на общност от сътрудничещи помежду си деца, родители и спецалисти.
Приобщаващото образование насърчава равенството, разнообразието и солидарността, които са от съществено значение за устойчивото развитие на обществото по отношение на децата с дефицити в развитието.
