Безсъмнено технологичната революция е завладяла света и влияе на всекидневния ни начин на живот – на нашето общуване, работа, пазаруване, забавление и др. До предучилищна възраст 1 към 4 деца проявяват дефицити в езиковите си способности, двигателни умения или социално-емоционално здраве.
Тези пропуски са предпоставка за проблеми в подготовката за училище и поддържането на добър академичен успех. Една от причините за появата на този проблем е прекомерното екранно време, на което някои от децата са изложени.
Kaк децата на възраст от 0 до 2 години учат и кои са основните етапи на развитие, през които минават?
На възраст от 0 до 3 месеца на преден план е развитието на слуховите способности, двигателната сила и координация в тялото и врата. Изследване на Thompson, Adair Bentley (2013) показва наличието на взаимовръзка между употребата на екрани и силен плач, който е провокиран от силната стимулация, която те нямат способността да отработят.
На възраст между 4 и 6 месеца се развиват уменията за използване на ръцете и играта с дрънкалки, топки и др., движението на краката и седенето. Започва и така нареченото бръщолевене, т.е. произнасянето на звуци, с различна сила, височина и скорост. Все още нямат способността да разграничат отражението върху огледало, което предполага, че при взаимодействието им с екрани, не биха имали съзнателен моторен контрол, а по-скоро биха наблегнали над по-простичките причинно-следствени връзки, като например докосване на екрана.
Между 7 и 9 месечна възраст вече показват по-силна реакция на звуци и интеракция с хората наоколо. Една от любимите им игри е тази, в която възрастният закрива лицето си с ръце и в един момент се показва, което създава ефект на изненада. Това е и периодът, в който започват да разбират за постоянството на обекта.
На възраст между 10 и 12 месеца обикновено децата вече имат контрол над цялото си тяло и дори могат да танцуват в ритъма на музиката. Познават все повече предмети и също това е периодът, в който започва произнасянето на първите думи. На тази възраст символното мислене и гъвкавостта на паметта все още не позволяват обръщането на 2D образ в знание за 3D такъв (Barr, 2013).
В периода от 12 до 24 месечна възраст бебетата започват да осъзнават своята индивидуалност и този преход от „аз съм едно цяло с родителите си (мама)“ до „аз съм отделна личност“ бива изпълнен с по-високи нива на дистрес.
Децата с аутизъм са по-уязвими към употребата на дигитални устройства
Разстройства от спектъра са често срещана съпътстваща диагноза при деца, които прекаляват с използването дигитални устройства от ранна детска възраст. Малко терапевти обаче са обучени да разпознават широкия набор от характеристики, които може да представи човек от аутистичния спектър.
Много хора с аутизъм остават недиагностицирани през целия си живот, докато се борят да компенсират незадоволените си нужди чрез сензорно търсещо поведение, като например прекомерна употреба на дигитални устройства.
Защо аутизма и пристрастяването към технологиите са често съпътстващи диагнози?
Хората с аутизъм често са хипер или хипореактивни към сензорни стимули. Това означава, че те могат да бъдат свръхчувствителни или да реагират слабо към някои видове светлина, звук, докосване, текстура или миризма. Когато човек от спектъра е изложен на сензорни дразнения, които предизвикват неблагоприятна реакция, това може да е натоварващо за тях. В някои случаи това може да ги накара да се затворят, да избягат или да действат по начини, които изглеждат като умишлено неподчинение, но всъщност са просто опити да регулират нервната си система.
От друга страна, човек от аутистичния спектър, който е хипореактивен, не регистрира достатъчно на сензорно дразнение, за да се почувства бдителен или ангажиран. Те имат нужда от дразнение с по-голяма сензорна сила. Нещо повече, един и същ човек с аутизъм може да бъде хиперреактивен към един сензорен стимул и хипореактивен към друг.
За да се справи с който и да е от тези сценарии, човек с аутизъм може да се ангажира със сензорно търсещо поведение, което според него има положителен ефект. Това се има предвид в DSM-5, когато се казва, че разстройството от аутистичния спектър може да накара човек да прояви „необичаен интерес към сетивните аспекти на околната среда“.
3 причини, поради които децата с аутизъм са по-силно предразположени към употребата на дигитални устройства
1. Децата с разстройство от спектъра са по-уязвими към нарушения на съня и по-нисък мелатонин, а излагайки се пред дигитални устройства, времето пред екрана потиска производството на мелатонин, държи активна нервната система и смущава съня. Мелатонинът е важен освен за качеството на съня, така и за поддържането на баланса на имунната система и предотвратяването на възпаления.
2. Често срещани са нарушенията в сензорната обработка и двигателната активност, както и проявата на тикове. Излагането пред дигитални устройства влияе като влошава сензо-моторното развитие и сензорната обработка. А поради отделянето на допамин тиковете могат да зачестят.
3. Времето пред дигитални устройства възпрепятства развитието на социалните и комуникационни умения, очния контакт и др. Умения от особено важно значение при децата с аутизъм. Излагането пред дигитални устройства създава усещането за награда, която забавя мотивацията за търсене на такава навън в социума.
До голяма степен времето пред екран зависи от възрастните лица, полагащи грижи за детето, затова е важно да бъде разгледано качеството и съдържанието, пред което са изложени и за предпочитане то да бъде основно образователно. Важен е и баланса между времето пред екрана и другите дейности, които детето извършва, като например социална интеракция, игра навън, развитие на творчеството и др.
