Aутизмът е разстройство на развитието, което обикновено се диагностицира през ранното детство. Той е неврологично състояние и засяга функционирането на мозъка в четири главни области: езика/общуването, социалните умения, сетивните системи и поведението. Съвременните изследвания показват, че разстройството има различни подвидове, а различните индивидуални диагнози се определят събирателно с термина разстройство от аутистичния спектър (РАС).
Диагноза и ранни признаци:
Аутизмът обикновено може да бъде диагностициран в ранна детска възраст ( 12- 15 месеца). Основният акцент при поставяне на диагноза пада върху социалните аномалии, присъщи на разстройството като например дефицити в социалното общуване, в ответната комуникация, както и в установяването и поддържането на приятелски връзки.
Освен това лицето трябва да демонстрира поне две от следните четири характеристики:
- повтарящо се поведение;
- придържане към твърдо установени навици;
- интереси, стигащи до фиксация;
- сензорни проблеми.
Някои от засегнатите лица в спектъра могат да са напълно невербални, а други със сериозни затруднения, към които понякога спадат самонараняване и умствена изостаналост. Докато други могат да са напълно функциониращи личности от „горния край“ на спектъра (познат още като синдром на Аспергер) – изключително интелигентни, с добре развита и изразителна реч, но въпреки това със значителни увреждания в сферата на социалните умения и със слабо развити способности за перспективно мислене.
Разпространение и обхват на аутизма
Аутизмът се среща четири пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата и се проявява по целия свят без значение от расови, социални и етнически фактори. За аутизма е характерен различният начин на мислене и заучаване.
Хората с аутизъм са преди всичко хора. Аутизмът е само част от това, което те са. РАС вече не се смята единствено и само за поведенческо, а за всеобхватно разстройство, което влияе върху цялата личност, атакувайки я по различни фронтове – социален, когнитивен, сетивен. Затова е важен избора на подходяща индивидуализирана терапия, за да могат децата с РАС да се научат да живеят по-добре и да се адаптират успешно към заобикалящия ги свят.
Защо ранната интервенция е толкова важна?
Имайки предвид възможността за ранно диагностициране, много от децата, които получат навременна и интензивна ранна интервенция, успяват да започнат началното училище заедно с връстниците си, които са в норма, като се нуждаят от съвсем незначителна подкрепа и обслужване. Колкото по- малко е едно дете, толкова по- пластичен е неговият мозък, тоест продължава да се развива, защото невронните пътеки са изключително гъвкави.
Интензивното обучение, може да препрограмира „дефектните връзки“, които са пречка при заучаването на нови неща. Освен това при малките деца някои форми на поведение не са се вкоренили напълно. Например при едно дете на 2-3 годишна възраст ще са необходими по- малко упражнения, за да се овладее негативното му поведение. Докато, ако то е на 7-8 години, ще е демонстрирало такъв тип поведение в продължение на няколко години и промяната би настъпила много по- бавно.
И въпреки това независимо от възрастта, на която са получили диагнозата си, децата и възрастните с РАС непрекъснато продължават да се развиват и да се учат. С помощта на подходящи интензивни терапевтични програми ( минимум 20 часа седмично), децата имат шанс да подобрят значително начина си на живот, независимо от възрастта им.
Терапия на деца с РАС
При терапията с деца е важно разделянето на всяка задача на малки компоненти и обучаването им един по един. Малките деца с аутизъм не учат по същия начин като невротипичните си връстници – те не могат да учат само като слушат и наблюдават околните. Децата с РАС трябва специално да бъдат обучени на неща, които останалите попиват без всякакви съзнателни усилия.
За да постигне някакъв напредък, добрият терапевт трябва да подхожда с деликатна взискателност към аутистичното дете. За да успее да го пробуди и въвлече в учебния процес, той трябва да му осигурява постоянна сензорна стимулация, като същевременно се старае да не претоварва сетивата му. За да се развиват, аутистите трябва да бъдат подкрепени да излязат от зоната си на комфорт, макар и крачка. Но не бива да им се предлагат внезапни изненади, тъй като изненадите ги плашат.
Всяко дете с РАС има собствени личностни характеристики и собствен профил със силни и слаби страни – в това отношение аутистите не се различават от невротипичните деца. Едни са интровертни, други – екстравертни, едни – лъчезарни, други – раздразнителни, едни обичат математиката, други – музиката. При обучението на тези деца не е нужно на всяка цена да бъдат вкарани в рамката на “ нормалните“ деца, а да бъдат обучени на междуличностни умения и познания, които са им необходими, за да живеят живота си пълноценно.
Различните симптоми, силните и слабите страни на децата, изискват от родителите и терапевтите да обучават децата, съобразявайки се с тях, за да бъдат в синхрон с техния аутистичен начин на мислене. Ако очакваме, че децата с РАС ще усвоят материала чрез някаква учебна програма или страндартни преподавателските методи, които „винаги са давали резултати“, то обричаме работата си на провал.
Съществуват четири диагностични определения, които постоянно се смесват
Това са:
РАС – разстройство от аутистичния спектър;
РСП – разстройство на сензорната преработка:
ХАДВ – хиперактивност и дефицит на вниманието;
И категорията – надарени деца.
При обучението на деца с РАС е важно заложбите на детето да се развият, а маниакалните интереси да се използват като мотивация за учебна работа. То трябва да се обучи да мисли и да решава проблеми, тъй като тези умения ще му помогнат не само през ограничения период на ученическите години, но и през целия му живот.
В повечето случаи заложбите не могат да се определят при децата под петгодишна възраст. В някои случаи способностите на детето изплуват на повърхността едва след като бъдат овладени доминиращите му проблеми – сензорни или поведенчески.
Твърде често се срещат случаи, в които родителите или хората, които работят с децата непрекъснато изтъкват дефицитите и пренебрегват развиването на заложбите на детето. Маниите и специалните интереси трябва да се насочват по конструктивни канали, вместо да се забраняват с цел човекът да стане „по-нормален“, защото развиването и възпитаването на уникалните способности могат да направят живота на аутиста много по-пълноценен.
Насърчавайте детето си да пробва нови неща, да ходи на непознати места и да развива нови умения. Предлагайте му разнообразни възможности за натрупване на жизнен опит, докато расте. Разрешавайте му да излиза от зоната си на комфорт и да се впуска в нови приключения!
Източник: Т., Грандин, (2016), „През моите очи. Личният ми опит с аутизма.“
