Ерготерапията е вид окупационна терапия, която има за цел да помогне на хора със здравословни проблеми да се справят с трудностите в изпълнението на техните ежедневни задачи. Тези проблеми могат да бъдат от всякакво естество, като например – физически, психически, поведенчески, социални и т.н.

Ерготерапията се стреми към подобряване на самостоятелността на хората и общото им качество на живот. Това е възможно чрез използване на методи, упражнения и терапевтични игри с цел развитие на умения, които се използват в ежедневието.

Какви трудности могат да имат децата със СОП и как ерготерапията може да бъде полезна?

При децата с аутизъм и СОП често се наблюдават дефицити по отношение на самостоятелността поради ред причини. Някои от тях са недобре развитите фини и груби моторни умения или липсата на такава. В такъв случай, ерготерапевта набляга над обучението в различни дейности като обличане, събличане, закопчаване на цип и копчета, използване на посуда, писане и т.н., в зависимост от индивидуалния план и цели на детето.

В случаи на психични заболявания, ерготерапията може да подпомогне за справянето с депресия, стрес и емоционални предизвикателства чрез използване на креативни техники.

Приложение на ерготерапията в домашни условия. Защо е важно?

Ерготерапията е важна и полезна не само в клинични среди, но и вкъщи. Индивидуалният подход към всяко дете може да се персонализира по-лесно в домашни условия, тъй като работата е в позната обстановка, в която детето се чувства защитено и спокойно. Също така, упражненията с цел изграждане на навици вкъщи могат да бъдат по-лесно трансферирани към приложение в реалния живот за разлика от тези, направени в терапевтична обстановка.

Ерготерапевтични техники и упражнения в домашни условия, които родителите могат да използват

Ерготерапевтични техники, които могат да се приложат в домашни условия са:

•  сензорни стимулация;
•  финомоторни и визуомоторни упражнения;
•  игри, насочени към социални умения;
•  упражнения за баланс и координация;
•  упражнения за подпомагане на рутинни занимания.
  
  

Сензорната стимулация включва държане на по-тежък предмет или играчка, който успокоява и подобрява концентрацията, както и сензорната кутия с пясък, камъчета, пластмаса и др. помага за обогатяване на сензорната култура.

Финомоторните и визуомоторните упражнения включват работа с пинсета и пъзели, както и рисуване или оцветяване.

За подобряване на социалните умения на детето могат да помогнат ролеви игри и такива за споделяне, тъй като развиват въображението и подобряват взаимодействието с други деца.

Упражненията за баланс и координация включват игри като създаване на трасе с неравен терен (греда, сензорни плочки, препятствия за прескачане или промушване и т.н).

Упражнения като закопчаване и разкопчаване на ципове и копчета, използване на нож и вилица, както и подобен тип дейности допринасят за подобряване на рутинните занимания, създаване на навици и разбирането за последователността на действия от ежедневието. 

Финални думи

Ерготерапията предоставя ценни умения и техники на децата със СОП и аутизъм за по-лесното им справяне със ежедневни дейности и изграждане на самостоятелност. Чрез индивидуален подход и работата в домашни условия, ерготерапията се фокусира върху подобряването на различни аспекти като социални умения, фина моторика и сензорна интеграция. Възможността за работа в естествената среда на децата подобрява трансферирането на научените умения по време терапевтичните сесии към прилагането им в реалния живот, което подпомага цялостното им развитие и интеграция в обществото.

Децата с хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ) често се сблъскват със значителни трудности, както в училищната, така и в домашна среда. Тези предизвикателства могат да имат значителни психосоциални въздействия както върху децата, така и върху техните семейства.

В следващите редове ще разгледаме някои от ключовите аспекти на този въпрос, а именно – обучението и академичната успеваемост, социалните взаимодействия, психологическото състояние и стратегиите за справяне.

Обучението и академичната успеваемост

Децата с ХАДВ се сблъскват със затруднения при поддържането на внимание и концентрация, което често води до забавено обучение и намалена успеваемост в образователния процес. Постоянният стрес и фрустрацията, свързани с тези трудности, могат да имат негативен ефект върху самочувствието на децата и техния мотивационен стимул.

Ние в център за развитие на деца с аутизъм “SENSE” подкрепяме идеята, родителите и учителите да работят съвместно и чрез комуникацията и координацията помежду си, да подпомагат обучението на децата и да изграждат позитивно отношение към ученето у децата.

Стратегии за справяне

В семействата на деца с ХАДВ се изисква съвместна работа и разработване на стратегии за справяне със специфичните нужди на децата.

Някои от тях са:

• Планиране на ежедневна структура – създаване и следване на определен дневен график, употреба на таймери, с помощта на които да помогнете и напомняте на детето да следи планираната програма.
• Установяване на ясни очаквания от родителите към децата – подаване на чести, ясни и кратки инструкции за изпълнение. Важно е очакванията на родителите да бъдат адаптирани към конкретните характеристики на детето и неговите индивидуални нужди и умения.
• Позволете на детето да се движи по време на учене напр. върху топка за йога.
• Предоставяйте възможност на детето да изразходва натрупаната енергия, чрез чести паузи между дейностите като постепенно се опитвате да увеличавате продължителността на работния процес и да намалявате времето за почивка, дори и с няколко секунди.
• Тренингът за родители и обучението на учителите също могат да бъдат от съществено значение.

Социални взаимодействия

Децата с ХАДВ често изпитват затруднения при изграждането и поддържането на здрави социални отношения със своите връстници. Обикновено, противоречивото им поведение е причина те често да попадат в позицията на социално “изключени” , което от своя страна се отразява негативно като понижава нивата на самочувствие, увереност и лична самооценка. Децата с ХАДВ често се чувстват неразбрани и фрустрирани, което води до избягване за вземане на участие в социални ситуации и в игри с други деца.

Важно е родителите и учителите да насърчават и подкрепят позитивните социални взаимодействия и да помагат на децата да се научат да разпознават, регулират и изразяват своите емоции.

Програми за групова терапия, обучение за социални умения, развитие на емоционална интелигентност могат да бъдат ефективни инструменти за подпомагане на децата с ХАДВ за формирането на по-здрави социални отношения. Позитивните социални взаимодействия могат да подобрят самочувствието и качеството на живот на децата с ХАДВ, като им предоставят възможности за изграждане на приятелства и успешната им адаптация в общността.

Психологическо състояние

При децата с ХАДВ обикновено се наблюдават повишени нива на стрес и тревожност в резултат от трудностите, с които се сблъскват по отношение на вниманието и контрола над импулсите, произвеждани от тялото им. Това може да доведе до психологически проблеми като депресия и ниско самочувствие.

Важно е родителите и учителите да обръщат внимание на психологичното им състояние и да им предоставят възможности за навременна подкрепа и подходящи интервенции.

Децата с хиперактивност и дефицит на вниманието и техните семейства се сблъскват със специфични предизвикателства ежедневно. Разбирането на психосоциалните въздействия на тези нарушения е от съществено значение, за да се предостави подходяща подкрепа и терапия. Сътрудничеството между учители, родители и специалисти е ключът към постигането на по-добро функциониране на децата с ХАДВ и техните семейства.

В център за деца с аутизъм SENSE подкрепяме идеята за това децата със СОП да участват в обществото наравно с техните връстници, както и да получават същото отношение като всички останали в социалния им обсег. За целта, психическата подкрепа, от която тези деца имат нужда, е ключова за тяхната успешна интеграция. Освен това, съществуват множество терапии и програми, които подпомагат подобряването на социалните умения на децата със специални потребности.

На какво се дължат затрудненията в общуването и липсата на социални умения при децата със СОП?

Връзката между децата със СОП и трудностите в социалния аспект е сложна и индивидуална. Често причините за тези затруднения са пряко свързани с изолацията и отхвърлянето от страна на съученици и връстници. Друга причина може да бъде дефицитът в комуникативните умения, създавайки бариери в установяването на приятелски взаимоотношения. В следствие на това, при някои деца се наблюдават занижени нива на самочувствие и самооценка, което пък от своя страна може да ги подтикне към проява на нежелано негативно поведение. Тези поведенчески реакции често могат да доведат до агресия, изолация, стрес и други.

Какви са стратегиите, които могат да се вземат под внимание когато се цели подобряване на социализацията на децата със специални образователни потребности?

Децата със СОП имат право на образование и участие в заобикалящия ги свят наравно с техните връстници. Именно заради това, включването на детето в терапевтични образователни програми и групови дейности е добро начало. Те отлично биха подпомогнали взаимодействието и сътрудничество между всички деца, включително тези със специални потребности, развивайки техните социални възможности. Част от тези умения се изразяват чрез споделяне, помагане, редуване, подкрепяне, решаване на конфликти и други, като всички те въздействат за по-лесната бъдеща адаптация в социалната среда. Друга стратегия за справяне би била – дълготрайната работа с професионален екип, изграден от подходящи специалисти.

Какви терапии могат да се прилагат на деца със СОП с цел подобряване на тяхната социализация и бъдеща интеграция в общността?

Както се споменава по – горе, всички деца са уникални и подхода към всяко едно от тях трябва да бъде индивидуален. Социалната терапия е средство, което се фокусира върху развитието на социалните умения, комуникацията, взаимодействието и т.н. Терапевтичният процес се осъществява с помощта на професионално обучен специалист, който си служи с упражнения, включващи ролеви игри и разиграване на случки от ежедневието. Съществува подобен метод, който включва повече творчески дейности с цел правилно изразяване на емоциите.

Тази терапия е особено подходяща за малки деца със специални нужди. Друг вид терапия е груповата терапия, в която децата могат да упражняват социални умения с техни връстници в реални ситуации и по този начин да подобрят самочувствието си. Терапията с домашни или специални обучени животни е по – алтернативна, тъй като изисква повече ресурси, но може да бъде също толкова ефективна.

Не на последно място, терапията с изкуство и музика се уповава най-вече на въображението като средство за изразяване и подобряване на комуникативните умения. Социализацията при децата със СОП е важна, тъй като от нея зависи бъдещата им интеграция в обществото. Работата върху социалните умения насърчава уважение към индивидуалността и приемане на различията както и психическата подготовка за предизвикателствата в живота.

Значението на двигателната моторика

Двигателната моторика е основен елемент в живота на всеки човек, но за децата тя е от първостепенно значение. Този процес представлява  формирането, усвояването и усъвършенстването на двигателните умения и координацията между различните части на тялото. Важността на развитието в  тази област често бива подценявана,  а всъщност тя е основополагаща при подготовката на децата за успешната им социална и учебна интеграция.

Развитието на двигателната моторика и речта

Връзката между развитието на двигателната моторика и формирането на речта е дълбоко вкоренена в детското развитие. Когато децата усвояват двигателни умения, те не само се движат по-лесно и ефективно, но и развиват ключови мозъчни и когнитивни процеси, които им помагат да говорят и комуникират по-добре. Важността на тази връзка се проявява в няколко аспекта:

Връзката между координацията и речта

Координацията на двигателните умения, като ходене, бягане, взаимодействие с предмети, изисква сложни моторни навици. Те включват контрола на различни части на тялото, като ръцете, устните и езика. Децата използват тези двигателни умения, за да изговарят звуци и думи по-точно и разбираемо. Добрата координация на устните и езика, например, има силно влияние върху произношението на фонеми и формирането на ясен и разбираем речен израз.

Връзката между фината моторика и граматиката

Фината моторика включва умения като писане, рисуване, рязане и употреба  на малки предмети, включени в различни дейности.  Тези умения помагат на децата да усвояват и разбират граматични структури и правила на речта. Когато децата имат добра фина моторика, те са по-способни да съставят сложни и граматически правилни изречения. Тази връзка между фината моторика и речта е от съществена важност за развитието на комуникативните им умения и способността им да се изразяват по точен и богат начин

Развитието на двигателната моторика е ключов фактор в усъвършенстването на речта при децата. Процесите на координация и контрол над двигателните умения се отразяват дълбоко върху техния способ да изразяват мисли и чувства. Работата с децата за подобряване  на  двигателните им умения, не само ги подготвя за активно участие във физически и социални активности, но и улеснява техните речеви умения и комуникативни способности.

Този взаимосвързан процес между двигателната моторика и речта на децата заслужава специално внимание и грижи, за да се гарантира тяхното цялостно и здравословно развитие.

Взаимодействието на мисленето и възприятието (когнитивните), и двигателните (моторните) функции на човек има голямо влияние върху поведенческото и функционалното му развитие. Именно това в медицината се нарича психомоторика.

При децата с аутизъм, терапията може да бъде различна от тази при деца в норма, затова в следващите редове ще обърнем по-подробно внимание на психомоторното развитие и какво го прави е толкова важно за децата с АС.

Старание за превръщането на работата в забавен процес и използване на сензорни стимули

За позитивно настроение у децата и благоприятни резултати, индивидуалните предпочитания и интереси на детето са ключови в работата върху психомоториката му. Терапевта предоставя забавен, но структуриран процес на работа, като включва и разнообразни сензорни стимули. Те служат за стимулиране на визуалните (зрение), акустичните (слух), тактилните (допир), хемичните (вкус и обоняние), кинестетичните (проприоцепция) сензори и други, с цел обогатяване на сензорната култура на детето.

Първи стъпки и структурни упражнения за подобряване на психомоториката

В началото е важно да се наблегне върху ученето на базисни двигателния команди като ходене, координация и баланс, тъй като някои деца изпитват трудност в усета на тялото си в пространството и по време на движение. Чрез структурирани упражнения и игри, психомоториката и физическата активност на децата могат да се подобрят.

В подготвянето на тези упражнения, те следват да се адаптират според способностите на детето. Някои от общите упражнения за психомоторно развитие са: игри с топка (координация баланс, двигателни умения),  занимания с креативни материали (фина моторика, творчески способности), игри с музика (социално развитие), занимания с вода (сензорно облекчение и релаксация), игри с балони (двигателна активност и визуална координация).

Комуникация, помощ за социалните умения и индивидуален подход към всяко дете

През психомоториката могат да се подкрепят социалните и комуникативните умения на децата. Това може да се осъществи чрез целенасочени игри, които насърчават сътрудничество, споделяне, изчакване и цялостно взаимодействие с другите деца. Тъй като всяко дете с АС е различно, индивидуалния подход от страна на терапевта е от изключителна важност.

Психомоторната терапия е важна за развитие на двигателните умения, координацията и контрола на движението, както и на възприятието на пространствената ориентация. Тя предоставя инструменти и методи, които могат да се адаптират към специализираните нужди за децата с АС, създавайки персонализирани и структурирани програми. С подобряването на психомоториката, децата имат възможност да се развиват, растат и постигат възможно най-добро качество на живот, създавайки условия за интеграция и успешно включване в обществото. 

Физиотерапията може да бъде от изключителна важност за развитието на деца с аутизъм. Те често се сблъскват със значителни предизвикателства в областта на двигателната култура, сензорната интеграция, координация и баланс на тялото. Това прави физиотерапията важен компонент от общата грижа и подкрепа, от които децата с аутизъм се нуждаят.

Подобряване на двигателните умения, координацията и баланса

Много деца от аутистичния спектър (АС) изпитват затруднения или забавяне в развитието на фини и груби двигателни умения. Те често се борят едновременно с баланса и координацията. Всичко това представлява предизвикателство за тях, например да участват в различни физически активности и да се чувстват сигурни движейки се в околната среда. Физиотерапията предоставя специфични упражнения, които подпомагат моториката на децата, с цел подобряване на тяхната независимост и общо качество на живот.

Сензорна интеграция и управление на болка

Често децата от АС се характеризират с проблемна сензорна обработка на околната среда, т.е. нарушение на процеса, чрез който мозъка асимилира информацията, придобита от сетивата ни. Физиотерапията предоставя шанс на тези деца, да преодолеят страховете и непоносимостта си към различни текстури, звуци и усещания. Също така помага за регулацията на сензорната реакция, причинена от различни сензорни стимули.

Повтарящо се поведение, поза на тялото и сензорна чувствителност могат да доведат до мускулоскелетни проблеми и болки. Физиотерапията е добро решение за справяне с тези проблеми, осигуряване на комфорт и подобряване на общото състояние на детето.

Функционалността и ангажираността на детето в процеса на работа

Физиотерапията помага за способността на децата да изпълняват ежедневни задачи, като обличане, миене на зъби, хранене, използване на тоалетна и др. Умението за самостоятелно изпълнение на тези дейности повишава самочувствието на децата и ги прави по-независими, което помага както на тях, така и на техните родители.

Участието на децата в различни физически действия и спорт е важно за общото физическо здраве и социално развитие. Физиотерапията подпомага за изграждането на специфични умения, които са необходими в групови дейности, практикувани от деца.

Положително влияние върху поведението на детето: Индивидуален подход и грижа на терапевта

Терапиите при физиотерапевт осигуряват структурирана и подкрепяща среда, в която децата могат да изразходят излишната си енергия. Това намалява тревожността им, подобрява фокуса и подтиква положително поведение.

Към всяко дете физиотерапевта има гарантиран персонализиран подход, който отговаря на неговите специфични нужди и се фокусира върху неговите цели и изисквания.

Макар и често разглеждан най-вече като разстройство на социалните и комуникативните умения, аутизмът в някои случаи се сблъсква и с физически предизвикателства. Именно заради това, физиотерапията може да бъде полезен и важен компонент в грижата за тези деца.

Безсъмнено технологичната революция е завладяла света и влияе на всекидневния ни начин на живот – на нашето общуване, работа, пазаруване, забавление и др. До предучилищна възраст 1 към 4 деца проявяват дефицити в езиковите си способности, двигателни умения или социално-емоционално здраве.

Тези пропуски са предпоставка за проблеми в подготовката за училище и поддържането на добър академичен успех. Една от причините за появата на този проблем е прекомерното екранно време, на което някои от децата са изложени.

Kaк децата на възраст от 0 до 2 години учат и кои са основните етапи на развитие, през които минават?

На възраст от 0 до 3 месеца на преден план е развитието на слуховите способности, двигателната сила и координация в тялото и врата. Изследване на Thompson, Adair Bentley (2013) показва наличието на взаимовръзка между употребата на екрани и силен плач, който е провокиран от силната стимулация, която те нямат способността да отработят.

На възраст между 4 и 6 месеца се развиват уменията за използване на ръцете и играта с дрънкалки, топки и др., движението на краката и седенето. Започва и така нареченото бръщолевене, т.е. произнасянето на звуци, с различна сила, височина и скорост. Все още нямат способността да разграничат отражението върху огледало, което предполага, че при взаимодействието им с екрани, не биха имали съзнателен моторен контрол, а по-скоро биха наблегнали над по-простичките причинно-следствени връзки, като например докосване на екрана.

Между 7 и 9 месечна възраст вече показват по-силна реакция на звуци и интеракция с хората наоколо. Една от любимите им игри е тази, в която възрастният закрива лицето си с ръце и в един момент се показва, което създава ефект на изненада. Това е и периодът, в който започват да разбират за постоянството на обекта.

На възраст между 10 и 12 месеца обикновено децата вече имат контрол над цялото си тяло и дори могат да танцуват в ритъма на музиката. Познават все повече предмети и също това е периодът, в който започва произнасянето на първите думи. На тази възраст символното мислене и гъвкавостта на паметта все още не позволяват обръщането на 2D образ в знание за 3D такъв (Barr, 2013).

В периода от 12 до 24 месечна възраст бебетата започват да осъзнават своята индивидуалност и този преход  от „аз съм едно цяло с родителите си (мама)“ до „аз съм отделна личност“ бива изпълнен с по-високи нива на дистрес.

Децата с аутизъм са по-уязвими към употребата на дигитални устройства

Разстройства от спектъра са често срещана съпътстваща диагноза при деца, които прекаляват с използването дигитални устройства от ранна детска възраст. Малко терапевти обаче са обучени да разпознават широкия набор от характеристики, които може да представи човек от аутистичния спектър.

Много хора с аутизъм остават недиагностицирани през целия си живот, докато се борят да компенсират незадоволените си нужди чрез сензорно търсещо поведение, като например прекомерна употреба на дигитални устройства.

Защо аутизма и пристрастяването към технологиите са често съпътстващи диагнози?

Хората с аутизъм често са хипер или хипореактивни към сензорни стимули. Това означава, че те могат да бъдат свръхчувствителни или да реагират слабо към някои видове светлина, звук, докосване, текстура или миризма. Когато човек от спектъра е изложен на сензорни дразнения, които предизвикват неблагоприятна реакция, това може да е натоварващо за тях. В някои случаи това може да ги накара да се затворят, да избягат или да действат по начини, които изглеждат като умишлено неподчинение, но всъщност са просто опити да регулират нервната си система.

От друга страна, човек от аутистичния спектър, който е хипореактивен, не регистрира достатъчно на сензорно дразнение, за да се почувства бдителен или ангажиран. Те имат нужда от дразнение с по-голяма сензорна сила. Нещо повече, един и същ човек с аутизъм може да бъде хиперреактивен към един сензорен стимул и хипореактивен към друг.

За да се справи с който и да е от тези сценарии, човек с аутизъм може да се ангажира със сензорно търсещо поведение, което според него има положителен ефект. Това се има предвид в DSM-5, когато се казва, че разстройството от аутистичния спектър може да накара човек да прояви „необичаен интерес към сетивните аспекти на околната среда“.

3 причини, поради които децата с аутизъм са по-силно предразположени към употребата на дигитални устройства 

1. Децата с разстройство от спектъра са по-уязвими към нарушения на съня и по-нисък мелатонин, а излагайки се пред дигитални устройства, времето пред екрана потиска производството на мелатонин, държи активна нервната система и смущава съня. Мелатонинът е важен освен за качеството на съня, така и за поддържането на баланса на имунната система и предотвратяването на възпаления.

2. Често срещани са нарушенията в сензорната обработка и двигателната активност, както и проявата на тикове. Излагането пред дигитални устройства влияе като влошава сензо-моторното развитие и сензорната обработка. А поради отделянето на допамин тиковете могат да зачестят.

3. Времето пред дигитални устройства възпрепятства развитието на социалните и комуникационни умения, очния контакт и др. Умения от особено важно значение при децата с аутизъм. Излагането пред дигитални устройства създава усещането за награда, която забавя мотивацията за търсене на такава навън в социума.

До голяма степен времето пред екран зависи от възрастните лица, полагащи грижи за детето, затова е важно да бъде разгледано качеството и съдържанието, пред което са изложени и за предпочитане то да бъде основно образователно. Важен е и баланса между времето пред екрана и другите дейности, които детето извършва, като например социална интеракция, игра навън, развитие на творчеството и др.

Приобщаващото образование представлява модел на образователна практика, която активно насърчава интеграцията на деца със специални потребности в обществото и образователната среда. Този метод се стреми към създаването на разнообразна и приемаща среда, в която всяко дете има равни възможности за развитие и успех.

Тази статия е фокусирана върху разглеждането на ползите от приобщаващото образование и как то влияе положително върху развитието и социализацията на децата със специални нужди.

Предоставя индивидуализиран и целенасочен подход към образователния процес

Терапевтите, работещи с децата имат възможност да разберат по-добре индивидуалните нужди на всяко дете и да адаптират обучението си спрямо него. Това води до подобрение в развитието и успеха на децата със специални нужди, тъй като образователният процес е съобразен с техните потребности, умения и интереси.

Играе важна роля в развитието на социалните и комуникативни умения на децата

Децата в норма, които имат възможност да работят заедно с деца със специални потребности, развиват по-високо ниво на социална компетентност и умение да разбират и уважават различията. Този опит влияе върху мисленето им, стимулирайки желанието им за взаимопомощ и подкрепа. 

Намалява стигмата, свързана с децата със специални нужди

Когато тези деца са приети в общи училища и се възприемат като равноправни членове на общността, стереотипите и предразсъдъците постепенно се разрушават. Това помага на децата с увреждания да изградят по-позитивна самооценка и да се чувстват приети и ценени.

От съществено значение е да се подчертае, че приобщаващият подход на обучение изисква ангажимент и сътрудничество от страна на учебните заведения, учители,терапевти и родители. Той не е просто въпрос на физическо присъствие, а предполага създаване на подходяща среда и използване на подходящи образователни методи, които да се адаптират към нуждите на всеки ученик. Отделяйки внимание на индивидуалните потребности на децата, учителите могат да изградят персонализирано образователно пространство, където всеки ученик  да развие собствения си темп и стил на учене. Това стимулира децата със специални нужди да преодоляват предизвикателствата си и да повишат нивото си на увереност. 

И не на последно място този метод помага за по-ефективно използване на ресурсите в образователните институции. Вместо да се изграждат специализирани училища за деца със специални нужди, събуждайки у тях и техните родители чувство на изолираност, би било добре ресурсите да се разпределят в посока развиване на интегрираната и обща работна среда. Това създава възможност за изграждането на общност от сътрудничещи  помежду си деца, родители и спецалисти. 

Приобщаващото образование насърчава равенството, разнообразието и солидарността, които са от съществено значение за устойчивото развитие на обществото по отношение на децата с дефицити в развитието.  

Нарушенията в развитието обхващат набор от състояния, които засягат физическото, когнитивното, емоционалното и социалното развитие на децата. Тези разстройства, като аутизъм, ADHD, интелектуални нарушения и др., често са неразбрани и дискриминирани в обществото. Социалното отхвърляне на деца със специални образователни потребности може да остави дълбоки следи върху тях и семействата им, затова е важно да се предприемат необходимите мерки срещу неосведомеността и стигмата в тази сфера.

В следващите редове ще разгледаме последиците, възникващи от обществените предразсъдъци и ще предложим няколко полезни стъпки към изграждане на по-приобщаващо и състрадателно общество.

Влиянието върху децата

Децата с нарушения в развитието често биват приемани за „различни“ от връстниците, учителите и понякога дори от членовете на семейството им. Заради тези си различия някои от тях са подлагани на тормоз, отхвърляне и изолация, което води до емоционален стрес и спад в самочувствието. Постоянното чувство, че са съдени и неразбрани може да попречи както на тяхното социално развитие, така и на академичния им напредък.

Недостатъчната проява на разбиране към децата със СОП е предпоставка за допълнително ограничаване на възможностите им в образованието и извънкласните дейности. Стереотипите и погрешните схващания относно техните способности могат да доведат до по-ниски очаквания от страна на учители, терапевти и родители, лишавайки ги от шанса да разгърнат пълния си потенциал. Нарастващият ефект от тези предизвикателства може да доведе до тревожност и депресия при деца с трудности в развитието, а това значително намалява качеството им на живот.

Социалният натиск върху семействата

Стигмата около нарушенията в развитието засяга и семействата на деца с подобни състояния. Родителите могат да се сблъскат с неодобрение или непоискани съвети от другите, което увеличава емоционалното им бреме, докато се грижат за децата си. Те могат да се окажат изолирани, борейки се да намерят подкрепа и разбиране в социалните си кръгове.

В някои случаи натискът да се съобразят с обществените норми, кара семействата да крият състоянието на детето си, което допълнително забавя вземането на адекватни мерки. Страхът от осъждане може да попречи на родителите да търсят необходимите терапии за своето дете, а по този начин се възпрепятстват неговите напредък и развитие.

Застъпничество за осведоменост и приемане

За да се преборим с предразсъдъците, наложени в обществото, е нужно да работим заедно, повишавайки осведомеността и насърчавайки приемането в нашите общности. Ето няколко полезни стъпки за постигане на промяна и стимулиране на разбирането у хората:

• Образование
  Насърчаване към образователни инициативи, които разсейват погрешните схващания относно нарушенията в развитието. Училищата и обществените организации е необходимо да прилагат програми за подобряване на разбирането и съпричастността сред учениците, учителите и родителите.
• Емпатия и чувствителност
  Насърчаване към емпатичен и топъл подход при обсъждане на нарушения в развитието. Думите притежават огромна сила и по-внимателният им подбор може да редуцира отрицателното въздействие на общоприетите разбирания.
• Поддържаща среда
  Създаване на приобщаваща и подкрепяща среда в училища, работни места и обществени пространства. 
• Семейна подкрепа
  Създаване на групи за подкрепа на семейства с деца със СОП. Те могат да осигурят безопасно пространство за споделяне на опит, знания и емоционална подкрепа.

Социалната стигма около нарушенията в развитието има дълбоки последици, засягащи живота на децата и техните семейства. Повишавайки нивата на осведоменост и приемане, заедно имаме възможността да проправим пътя към едно по-приобщаващо и състрадателно общество. Чрез разрушаване на бариерите на невежеството и погрешното схващане, можем да дадем шанс на всяко дете да се развива, независимо от предизвикателствата, които среща по пътя си. Ние от „SENSE“ детски център вярваме, че заедно можем да изградим свят, който би им дал възможност да растат щастливи, достигайки пълния си капацитет от възможности.

Aутизмът е разстройство на развитието, което обикновено се диагностицира през ранното детство. Той е неврологично състояние и засяга функционирането на мозъка в четири главни области: езика/общуването, социалните умения, сетивните системи и поведението. Съвременните изследвания показват, че разстройството има различни подвидове, а различните индивидуални диагнози се определят събирателно с термина разстройство от аутистичния спектър (РАС).

Диагноза и ранни признаци:

Аутизмът обикновено може да бъде диагностициран в ранна детска възраст ( 12- 15 месеца). Основният акцент при поставяне на диагноза пада върху социалните аномалии,  присъщи на разстройството като например дефицити в социалното общуване, в ответната комуникация, както и в установяването и поддържането на приятелски връзки. 

Освен това лицето трябва да демонстрира поне две от следните четири характеристики: 

• повтарящо се поведение;
• придържане към твърдо установени навици;
• интереси, стигащи до фиксация;
• сензорни проблеми.

Някои от засегнатите лица в спектъра могат да са напълно невербални, а други със сериозни затруднения, към които понякога спадат самонараняване и умствена изостаналост. Докато други могат да са напълно функциониращи личности от „горния край“ на спектъра (познат още като синдром на Аспергер) –  изключително интелигентни, с добре развита и изразителна реч, но въпреки това със значителни увреждания в сферата на социалните умения и със слабо развити способности за перспективно мислене.

Разпространение и обхват на аутизма 

Аутизмът се среща четири пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата и се проявява по целия  свят без значение от расови, социални и етнически фактори. За аутизма е характерен различният начин на мислене и заучаване.

Хората с аутизъм са преди всичко хора. Аутизмът е само част от това, което те са. РАС вече не се смята единствено и само за поведенческо, а за всеобхватно разстройство, което влияе върху цялата личност, атакувайки я по различни фронтове – социален, когнитивен, сетивен. Затова е важен избора на  подходяща индивидуализирана терапия, за да могат децата с РАС да се научат да живеят по-добре и да се адаптират успешно към заобикалящия ги свят.

Защо ранната интервенция е толкова важна?

Имайки предвид възможността за ранно диагностициране, много от децата,  които получат навременна и  интензивна ранна интервенция, успяват да започнат началното училище заедно с  връстниците си, които са в норма, като се нуждаят от съвсем незначителна подкрепа и обслужване. Колкото по- малко е едно дете, толкова по- пластичен е неговият мозък, тоест продължава да се развива, защото невронните пътеки са изключително гъвкави.

Интензивното обучение, може да препрограмира „дефектните връзки“, които са пречка при заучаването на нови неща. Освен това при малките деца някои форми на поведение не са се вкоренили напълно. Например при едно дете на 2-3 годишна възраст ще са необходими по- малко упражнения, за да се овладее негативното му поведение. Докато, ако то е на 7-8 години, ще е демонстрирало такъв тип поведение в продължение на няколко години и промяната би настъпила много по- бавно.

И  въпреки това независимо от възрастта, на която са получили диагнозата си, децата и възрастните с РАС непрекъснато продължават да се развиват и да се учат. С помощта на подходящи интензивни терапевтични програми ( минимум 20 часа седмично), децата имат шанс да подобрят значително начина си на живот, независимо от възрастта им.

Терапия на деца с РАС

При терапията с деца е важно разделянето на всяка задача на малки компоненти и обучаването им един по един. Малките деца с аутизъм не учат по същия начин като невротипичните си връстници – те не могат да учат само като слушат и наблюдават околните. Децата с РАС трябва специално да бъдат обучени на неща, които останалите попиват без всякакви съзнателни усилия.

За да постигне някакъв напредък, добрият терапевт трябва да подхожда с деликатна взискателност към аутистичното дете. За да успее да го пробуди и въвлече в учебния процес, той трябва да му осигурява постоянна сензорна стимулация, като същевременно се старае да не претоварва сетивата му. За да се развиват, аутистите трябва да бъдат подкрепени да излязат от зоната си на комфорт, макар и крачка. Но не бива да им се предлагат внезапни изненади, тъй като изненадите ги плашат. 

Всяко дете с РАС има собствени личностни характеристики и собствен профил със силни и слаби страни – в това отношение аутистите не се различават от невротипичните деца. Едни са интровертни, други – екстравертни, едни – лъчезарни, други – раздразнителни, едни обичат математиката, други – музиката. При обучението на тези деца не е нужно на всяка цена да бъдат вкарани в рамката на “ нормалните“ деца, а да бъдат обучени на междуличностни умения и познания, които са им необходими, за да живеят живота си пълноценно. 

Различните симптоми, силните и слабите страни на децата, изискват от родителите и терапевтите да обучават децата, съобразявайки се с тях, за да бъдат в синхрон с техния аутистичен начин на мислене. Ако очакваме, че децата с РАС ще усвоят материала чрез някаква учебна програма или  страндартни преподавателските методи, които „винаги са давали резултати“, то обричаме работата си на провал.

Съществуват четири диагностични определения, които постоянно се смесват

Това са:

РАС – разстройство от аутистичния спектър;

РСП  – разстройство на сензорната преработка:

ХАДВ – хиперактивност и дефицит на вниманието;

И категорията – надарени деца. 

При обучението на деца с РАС е важно заложбите на детето да се развият, а маниакалните интереси да се използват като  мотивация за учебна работа. То трябва да се обучи да мисли и да решава проблеми, тъй като тези умения ще му помогнат не само през ограничения период на ученическите години, но и през целия му живот. 

В повечето случаи заложбите не могат да се определят при децата под петгодишна възраст. В някои случаи способностите на детето изплуват на повърхността едва след като бъдат овладени доминиращите му проблеми – сензорни или поведенчески.

Твърде често се срещат случаи, в които родителите или хората, които работят с децата непрекъснато изтъкват дефицитите и пренебрегват развиването на заложбите на детето. Маниите и специалните интереси трябва да се насочват по конструктивни канали, вместо да се забраняват с цел човекът да стане „по-нормален“, защото развиването и възпитаването на уникалните способности могат да направят живота на аутиста много по-пълноценен.

Насърчавайте детето си да пробва нови неща, да ходи на непознати места и да развива нови умения. Предлагайте му разнообразни възможности за натрупване на жизнен опит, докато расте. Разрешавайте му да излиза от зоната си на комфорт и да се впуска в нови приключения!

Източник: Т., Грандин, (2016), „През моите очи. Личният ми опит с аутизма.“