„SENSE“ детски център
Позвънете ни на тел.
+359 879 800 013 или +359 877 800 770

Развитието на емоционална интелигентност при децата: Основен фактор за цялостното им благополучие

Емоционалната интелигентност често се разглежда като способност за възприемане на емоции, асимилиране на чувства, свързани с емоциите, разбиране на информацията за тези емоции и тяхното управление. Много проучвания са правени относно ползите от повишаването на коефициента на емоционалната интелигентност и днес ще разгледаме някои от тях свързани с децата и юношите.

Емоционалната интелигентност и регулирането на агресивното поведение при децата

В проучване публикувано през Октомври 2023 година в Шънджън, Китай взимат участие 410 деца в норма на възраст между 10-11 години. Учените изследват връзката между нивото на емоционалната интелигентност, агресивното поведение, положителният и негативният афект.

Положителният афект (ПА) е свързан със задоволяването на нуждите, обикновено придружен от приятни преживявания като радост, интерес, удовлетворение и любов. Положителният афект може да подобри ангажираността и жизнеността на човека в ежедневните дейности. Високите нива на емоционална интелигентност се асоциират с повече положителен афект.

Негативният такъв определя степента, в която човек изпитва неприятни чувства като тъга, безпокойство и раздразнителност. Учените откриват, че позитивният афект е свързан с повече алтруистични поведения и по-малко агресивни такива, докато негативният точно обратно. Също така повишаването на емоционална интелигентност води до възможността на регулирането на негативен афект чрез положителен такъв.

Емоционална интелигентност и академични постижения

В друго проучване участвали 180 деца на възраст 10-12 години в 5 испански училища, където била проведена двугодишна интервенционна програма за повишаване на тяхната емоционална интелигентност. Създадени били две групи – една, в която се провеждала програмата и една контролна. Сравнени, в групата, в която е проведена програмата е наблюдавано положително влияние върху академичните постижения като цяло и по-специално върху постиженията по математика и езици. В групата без интервенция общите академични постижения и езиковите постижения са намалели.

Това е още едно потвърждение на факта, че емоционалната интелигентност влияе положително на уменията за справяне, както и на когнитивните способности на децата.

Емоционална интелигентност и развитие на социални умения

Закономерно при увеличаването на коефициента на емоционална интелигентност следва повишаване на ПА, алтруистичното поведение и намаляване на конфликтите. В резултат на това децата съумяват по-успешно да създават и поддържат отношения с връстниците си и чувстват по-голяма социална принадлежност. Това са едни от основните компоненти на психологическото благополучие. Положителните социални взаимодействия могат да служат като буфер срещу стреса в трудни ситуации. Всички тези преимущества на развиването на емоционалната интелигентност остават с децата за цял живот.

Ние в “SENSE” детски център разбираме това и обръщаме специално внимание на развитието на емоционалната интелигентност у малчуганите, като подсигуряваме ученето винаги да е ангажиращо и интересно.

Източници:

https://www.revistadepsicologiayeducacion.es/pdf/237.pdf

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7588891/

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2405844023075746

Синдром на Аспергер: характеристики и сравнение с другите разстройства от аутистичния спектър

Синдромът на Аспергер е психично разстройство от аутистичния спектър. То се характеризира със значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване.

Типични черти на хората със синдром на Аспергер са:

  • слаба двигателна координация и нетипична употреба на езика;
  • затруднения при фокусиране;
  • силен, почти маниакален интерес в определена сфера.

Често срещан синоним е синдром на малкия професор, защото тези хора са по-интелигентни от останалите в дадена област.

Характеристики на синдрома на Аспергер

Както при другите разстройства от аутистичния спектър, така и при синдрома на Аспергер, стереотипните и ограничени модели на поведение, дейности и интереси са част от характеристиката. Интересното тук е, че липсва клинично значимо забавяне в когнитивното развитие или общо забавяне на езиковото възприемане.

От гледна точка на социалното взаимодействие, хората с Аспергер не умеят да се свързват с други, което води до затруднения в основните елементи на социалното общуване. Те могат да изпитват неуспех в изграждането на приятелства или да търсят споделени удоволствия или постижения.

Хората със синдром на Аспергер обичат реда и рутинните дейности. Те могат да извършват действия по точно определен начин и да се занимават със стереотипни активности. Често се фокусират върху конкретни части от различни обекти или правят компулсивни действия, като например аранжиране на предмети в определени модели.

Друго характерно при тях е, че те развиват езикови умения без големи забавяния, но често използват езика по необичаен начин. Те могат да бъдат многословни, да правят резки преходи в разговора, да буквализират изказвания и да не разбират нюанси – жестове, мимики, интонация. Освен това, те могат да използват метафори, които са разбираеми само за тях, да имат проблеми със слуховото възприятие и да имат необичайна реч, като бъдат педантични, официални или използват уникални изрази. Говорът им може да има отклонения в силата, височината, интонацията и ритъма, а също така и ехолалия – повтарянето на думи или фрази, чути преди това.

Хората със синдром на Аспергер могат да показват признаци, които не са пряко свързани със синдрома, но могат да засегнат тях или техните семейства. Тези признаци включват разлики във възприятието, трудности с двигателните умения, сън и емоции. Хората с този синдром често имат отлично слухово и зрително възприятие.

По какво се различава синдромът на Аспергер от другите разстройства от аутистичния спектър?

Разликите междусиндрома на Аспергер и другите разстройства от аутистичния спектър обхващат различни аспекти от развитието на децата. Един от тях е езиковото умение. Децата със синдром на Аспергер обикновено имат по-добра реч от тези с типичната форма на аутизъм. Те от своя страна могат да имат цялостна липса на реч или забавяне в нейното развитие.

Друга разлика е, че децата със синдромът на Аспергер често показват нормален или дори висок интелектуален капацитет за разлика от тези с типична форма. В социалните умения също се наблюдава разлика. Децата съссиндром на Аспергер изпитват по голяма трудност в невербално общуване като контакт с очите, изражение на лицето, поза и жест, докато тези с типичната форма имат по-изразени форми на изолация и поведенчески проблеми.

Важно е да се отбележи, че независимо от вида на аутизма и двете състояния изискват уникален и персонализиран подход в подкрепата и развитието на всяко дете. Ранното разпознаване и наличието на ресурси за помощ са фундаментални за живота на децата и предоставянето им на възможност за успешно включване в обществото.

Таблети, тантруми и ефектът от устройствата върху деца и подрастващи

В дигиталния свят, в който живеем, повече от 90% от малките деца притежават мобилно устройство под формата на телефон или таблет в дома си. Въпреки че децата бързо се адаптират към таблетите, все повече доказателства сочат, че приложенията не са непременно проектирани с оглед на развитието на децата.

Детските приложения изпълняват ролята на възпитатели, предоставяйки автоматично възпроизвеждане, ярки цветове и влиятелни герои. Всички те са предназначени да поддържат вниманието за дълъг времеви диапазон. Един от негативните резултати от такъв тип дейности е, че малките деца може да имат проблеми в ситуации, включващи ограничение на времето пред електронното устройство. Важно е да се отбележи и последващият ефект от играта на таблет и  последиците по отношение на родителския контрол за екранно време или как родителите се справят с поведението на децата си веднага след това.

Проучване от 2021 година, одобрено от Мичиганския университет в Америка, тества хипотезата, че малките деца проявяват повече тантруми или епизоди на агресия след игра на таблет за разлика от тези, които са играли с печатна книга. Също така подлагат на тест и хипотезата, че таблетите подтикват някои от децата към по-слабо сътрудничество и интерес към околната среда.

Участници и метод на изследването

В проучването са участвали 72 двойки родители и подрастващи деца. Дадените възможности за игри били 3 вида детски електронни игри на таблет на “Fisher Price”.

Те включвали: 

  1. Електронна игра на таблет, включваща анимация със звук, който се пуска автоматично;

  2. Електронна игра на таблет, включваща анимация със звукови ефекти, които се пускат, когато се докосват определени места от екрана;

  3. Разпечатана книга (създадена от скрийншоти на приложението).

Трите игри били сложени в кутии с номера 1, 2 и 3, като децата трябвало да играят с всяка игра по 3 минути и след това я оставя обратно на мястото ѝ. Моментите на почивка, в които те не играят с нищо се считат за “преходен период”, в който тантрумите на децата биват проследявани.

След ангажиране с всичките три дейности, двойките дете-родител се включили в структурирана съвместна задача, в която се редували да строят кула. Когато приключили, родителите инструктирали своите малки деца да сортират блокове в кошчета с един и същи цвят. Сътрудничеството и съгласието на децата с техните родители в описаните дейности са оценени по скалата от 1 до 5.

Резултати и дискусия

След статистическия анализ, се установява, че 22% от децата проявили изблици на гняв след първия вид игра на таблет, 25% след втория вид игра на таблет и 0% след печатната книга, по време на първия преходен период. Липсата на регулация на поведението при малките деца след каквато и да е игра на таблет може да е резултат от насърчаващи ангажираността дизайнерски характеристики на приложенията за таблети. Същото е установено и в предишни анализи на съдържанието на популярни приложения за деца.

Предполага се, че внезапното спиране на играта на таблет е това, което подбужда децата към избухливи поведения, тъй като в изследването изглежда като сътрудничеството и следването на инструкции да не биват повлияни от таблета. Преходите от игра на таблет са често срещани, както и избухванията, които следват.

Поради тази причина родителите, които използват таблет с малките си деца, може предварително да предупредят преди да прекратят играта на таблета, да зададат таймер като визуално напомняне или да преминат към приятна съвместна дейност. Избухванията в крайна сметка намаляват, когато малките деца свикнат с поставянето на лимит по положителен начин.

Използвана литература:

Munzer, T. G., Miller, A. L., Wang, Y., Kaciroti, N., & Radesky, J. (2021). Tablets, toddlers, and tantrums: The immediate effects of tablet device play. Acta paediatrica (Oslo, Norway: 1992), 110(1), 255.

Аутизъм и екранна зависимост: Прилики и разлики

Децата с разстройства от аутистичния спектър и тези с екранна зависимост (телефони, таблети, компютри) са две различни групи, чиито характерни черти засягат тяхното поведение и развитие. Въпреки че са много различни, те могат да имат прилики, които е важно да се следят и регулират навременно.

Прилики в поведението на деца от аутистичния спектър и на тези с форма на екранна зависимост

Социални трудности

На първо място към приликите се поставя проблема със социалните трудности. Децата с аутизъм и тези с екранна зависимост могат да изпитат затруднения в социален аспект, тъй като голяма част от тях нямат развит инстинкт, чрез който да се социализират. Децата с аутизъм често срещат трудности при развитието на тези умения заради различията им в обработката на социална информация.

Изолация

Социалната изолация също се наблюдава като отличителна характеристика както при децата с аутизъм така и при тези с екранна зависимост. Те могат да загубят връзка с реалността, което е важен фактор, афектиращ социалното поведение. Изолацията може директно да бъде причинена от екранната зависимост, поради постоянния достъп до визуална и звукова информация, която може да бъде по-интригуваща и завладяваща от активностите в реалния живот.

Каква е ролята на рутината при двата типа деца?

Ролята на рутината и структурата в ежедневието на децата с аутизъм е от съществено значение за тяхното поведение. Тя е тясно свързана с екранната зависимост и тяхната привързаност към виртуалните светове. Децата с аутизъм често изпитват необходимост от рутина и предсказуемост в заобикалящата ги среда, тъй като това им предоставя чувство за сигурност и стабилност.

При децата с разстройство от аутистичния спектър, изградената рутина играе ключова роля за по-лесното изпълнение на дневните им дейности. Те се чувстват по-комфортно, когато могат да предвидят и контролират своето ежедневие. В същото време, тези деца могат да изпитват трудности при справяне с промени и неочаквани обстоятелства.

С какво се характеризира зависимостта към екранните устройства?


Тя се характеризира с привързаността на децата към виртуалния свят, като източник на структура и предсказуемост. Екраните на телефоните, таблетите и компютрите предоставят визуална и аудио структура, която може да бъде успокояваща за децата с аутизъм.

Във виртуалния свят, те могат да се чувстват по-контролиращи и уверени, особено когато са изправени пред социални трудности или промени в околната среда. Това може да доведе до по-голяма склонност към екранната зависимост, особено когато децата изпитват стрес или несигурност. Пристрастяването към екрани може да стане механизъм за справяне с ежедневни предизвикателства, предоставяйки им утеха и предсказуемост.

Не на последно място, екранната зависимост може да доведе до характерни за аутизма дефицити като: забавяне на говорно, физическо и емоционално развитие, слаби нива на груби и фини моторно-двигателно умения, нарушения в съня и физиологичното развитие.

Каква е ролята на сензорните стимули?

Ролята на сензорните стимули е друг важен аспект както в аутизма, така и в екранната зависимост. Децата с аутизъм често реагират по различен начин на сензорни въздействия, като могат да изпитват хиперчувствителност или хипочувствителност. Сензорната чувствителност може да окаже влияние върху тяхната реакция към околната среда.

В контекста на екранната зависимост, визуалните и аудио стимули, предоставяни от екраните, също могат да играят съществена роля. Екраните предоставят интензивни визуални и звукови възможности, които могат да бъдат привлекателни и удовлетворяващи за децата.

Възможната връзка между аутизма и екранната зависимост може да се обясни с търсенето на удовлетворяващи сензорни стимули. Децата с аутизъм може да търсят комфорт в предвидимите и контролирани сензорни въздействия на екраните. Този аспект може да играе роля в предпочитането на виртуалните среди, където сензорните стимули са по-лесно контролирани и адаптирани спрямо тези в реалния свят.

Разлики в поведението и развитието на деца от аутистичния спектър и екранно зависимите

На първо място, аутизмът е неврологично разстройство, което се проявява в първите три години от живота на едно дете. Екранната зависимост, от друга страна, се смята за поведенчески проблем, който може да се развие по всяко време при прекомерна употреба на електронни устройства или да бъде само период от развитието на едно дете.

Разликите могат да се видят при анализ на поведението на двата типа деца. Тези с аутизъм проявяват специфични характеристики, като затруднение в комуникацията, точно определена рутина, стереотипни движения, конкретни интереси, чувствителност към сензорни стимули и т.н. Децата с екранна зависимост пък проявяват раздразнение и сами се оттеглят от активни дейности.

Друга разлика е, че за бъде поставена диагноза “аутизъм” на едно дете е необходима клинична оценка, съставяща се на базата на стандартизирани въпросници и наблюдения върху поведението на детето, както и специализирани тестове и информация от родители. За лечението на деца с аутизъм се препоръчват терапии от различно естество, например индивидуализирани образователни програми, поведенческа терапия, логопедична терапия, медикаментозно лечение и др.

Как да ограничим децата с екранна зависимост от употребата на различни устройства?

Някои стратегии за ограничаване на децата с екранна зависимост са предоставянето на алтернативни дейности, като интересни активности на открито и физически упражнения, както и образователни игри, които не включват екрани. Друга възможна алтернатива е създаване на времеви ограничения за използване на екрани и използване на функции като “родителски контрол”, за да се ограничи достъпът до определени приложения и съдържание.

Въвеждането на семейни правила, с участието на детето при изготвянето им, също може да подпомогне овладяването на екранната зависимост. Така се поставят ясни “граници” за употребата на електронни устройства у дома както за детето, така и за всички членове на семейството. Това може да включва “екранен пост” (например по време на ядене),  през който всички устройства се изключват с цел подобряване на семейната комуникация.

Финални думи

Независимо дали става въпрос за дете с аутизъм или екранна зависимост ситуацията изисква предприемането на незабавни действия. Социалните трудности и потенциалната изолация подчертават важността на ранната интервенция. В случая с аутизма, непосредственото стартиране на индивидуализирани терапии е от ключово значение, а за екранната зависимост, ограничаването на екраните предотвратява негативните влияния върху физическото и психическото здраве на децата.

Какво е ерготерапия?

Ерготерапията е вид окупационна терапия, която има за цел да помогне на хора със здравословни проблеми да се справят с трудностите в изпълнението на техните ежедневни задачи. Тези проблеми могат да бъдат от всякакво естество, като например – физически, психически, поведенчески, социални и т.н.

Ерготерапията се стреми към подобряване на самостоятелността на хората и общото им качество на живот. Това е възможно чрез използване на методи, упражнения и терапевтични игри с цел развитие на умения, които се използват в ежедневието.

Какви трудности могат да имат децата със СОП и как ерготерапията може да бъде полезна?

При децата с аутизъм и СОП често се наблюдават дефицити по отношение на самостоятелността поради ред причини. Някои от тях са недобре развитите фини и груби моторни умения или липсата на такава. В такъв случай, ерготерапевта набляга над обучението в различни дейности като обличане, събличане, закопчаване на цип и копчета, използване на посуда, писане и т.н., в зависимост от индивидуалния план и цели на детето.

В случаи на психични заболявания, ерготерапията може да подпомогне за справянето с депресия, стрес и емоционални предизвикателства чрез използване на креативни техники.

Приложение на ерготерапията в домашни условия. Защо е важно?

Ерготерапията е важна и полезна не само в клинични среди, но и вкъщи. Индивидуалният подход към всяко дете може да се персонализира по-лесно в домашни условия, тъй като работата е в позната обстановка, в която детето се чувства защитено и спокойно. Също така, упражненията с цел изграждане на навици вкъщи могат да бъдат по-лесно трансферирани към приложение в реалния живот за разлика от тези, направени в терапевтична обстановка.

Ерготерапевтични техники и упражнения в домашни условия, които родителите могат да използват

Ерготерапевтични техники, които могат да се приложат в домашни условия са:

  •  сензорни стимулация;
  •  финомоторни и визуомоторни упражнения;
  •  игри, насочени към социални умения;
  •  упражнения за баланс и координация;
  •  упражнения за подпомагане на рутинни занимания.

Сензорната стимулация включва държане на по-тежък предмет или играчка, който успокоява и подобрява концентрацията, както и сензорната кутия с пясък, камъчета, пластмаса и др. помага за обогатяване на сензорната култура.

Финомоторните и визуомоторните упражнения включват работа с пинсета и пъзели, както и рисуване или оцветяване.

За подобряване на социалните умения на детето могат да помогнат ролеви игри и такива за споделяне, тъй като развиват въображението и подобряват взаимодействието с други деца.

Упражненията за баланс и координация включват игри като създаване на трасе с неравен терен (греда, сензорни плочки, препятствия за прескачане или промушване и т.н).

Упражнения като закопчаване и разкопчаване на ципове и копчета, използване на нож и вилица, както и подобен тип дейности допринасят за подобряване на рутинните занимания, създаване на навици и разбирането за последователността на действия от ежедневието. 

Финални думи

Ерготерапията предоставя ценни умения и техники на децата със СОП и аутизъм за по-лесното им справяне със ежедневни дейности и изграждане на самостоятелност. Чрез индивидуален подход и работата в домашни условия, ерготерапията се фокусира върху подобряването на различни аспекти като социални умения, фина моторика и сензорна интеграция. Възможността за работа в естествената среда на децата подобрява трансферирането на научените умения по време терапевтичните сесии към прилагането им в реалния живот, което подпомага цялостното им развитие и интеграция в обществото.

Психосоциални въздействия на децата с хиперактивност и дефицит на вниманието и техните семейства

Децата с хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ) често се сблъскват със значителни трудности, както в училищната, така и в домашна среда. Тези предизвикателства могат да имат значителни психосоциални въздействия както върху децата, така и върху техните семейства.

В следващите редове ще разгледаме някои от ключовите аспекти на този въпрос, а именно – обучението и академичната успеваемост, социалните взаимодействия, психологическото състояние и стратегиите за справяне.

Обучението и академичната успеваемост

Децата с ХАДВ се сблъскват със затруднения при поддържането на внимание и концентрация, което често води до забавено обучение и намалена успеваемост в образователния процес. Постоянният стрес и фрустрацията, свързани с тези трудности, могат да имат негативен ефект върху самочувствието на децата и техния мотивационен стимул.

Ние в център за развитие на деца с аутизъм “SENSE” подкрепяме идеята, родителите и учителите да работят съвместно и чрез комуникацията и координацията помежду си, да подпомагат обучението на децата и да изграждат позитивно отношение към ученето у децата.

Стратегии за справяне

В семействата на деца с ХАДВ се изисква съвместна работа и разработване на стратегии за справяне със специфичните нужди на децата.

Някои от тях са:

  • Планиране на ежедневна структура – създаване и следване на определен дневен график, употреба на таймери, с помощта на които да помогнете и напомняте на детето да следи планираната програма.
  • Установяване на ясни очаквания от родителите към децата – подаване на чести, ясни и кратки инструкции за изпълнение. Важно е очакванията на родителите да бъдат адаптирани към конкретните характеристики на детето и неговите индивидуални нужди и умения.
  • Позволете на детето да се движи по време на учене напр. върху топка за йога.
  • Предоставяйте възможност на детето да изразходва натрупаната енергия, чрез чести паузи между дейностите като постепенно се опитвате да увеличавате продължителността на работния процес и да намалявате времето за почивка, дори и с няколко секунди.
  • Тренингът за родители и обучението на учителите също могат да бъдат от съществено значение.

Социални взаимодействия

Децата с ХАДВ често изпитват затруднения при изграждането и поддържането на здрави социални отношения със своите връстници. Обикновено, противоречивото им поведение е причина те често да попадат в позицията на социално “изключени” , което от своя страна се отразява негативно като понижава нивата на самочувствие, увереност и лична самооценка. Децата с ХАДВ често се чувстват неразбрани и фрустрирани, което води до избягване за вземане на участие в социални ситуации и в игри с други деца.

Важно е родителите и учителите да насърчават и подкрепят позитивните социални взаимодействия и да помагат на децата да се научат да разпознават, регулират и изразяват своите емоции.

Програми за групова терапия, обучение за социални умения, развитие на емоционална интелигентност могат да бъдат ефективни инструменти за подпомагане на децата с ХАДВ за формирането на по-здрави социални отношения. Позитивните социални взаимодействия могат да подобрят самочувствието и качеството на живот на децата с ХАДВ, като им предоставят възможности за изграждане на приятелства и успешната им адаптация в общността.

Психологическо състояние

При децата с ХАДВ обикновено се наблюдават повишени нива на стрес и тревожност в резултат от трудностите, с които се сблъскват по отношение на вниманието и контрола над импулсите, произвеждани от тялото им. Това може да доведе до психологически проблеми като депресия и ниско самочувствие.

Важно е родителите и учителите да обръщат внимание на психологичното им състояние и да им предоставят възможности за навременна подкрепа и подходящи интервенции.

Децата с хиперактивност и дефицит на вниманието и техните семейства се сблъскват със специфични предизвикателства ежедневно. Разбирането на психосоциалните въздействия на тези нарушения е от съществено значение, за да се предостави подходяща подкрепа и терапия. Сътрудничеството между учители, родители и специалисти е ключът към постигането на по-добро функциониране на децата с ХАДВ и техните семейства.

Социални навици и умения при децата със специални образователни потребности (СОП)

В център за деца с аутизъм SENSE подкрепяме идеята за това децата със СОП да участват в обществото наравно с техните връстници, както и да получават същото отношение като всички останали в социалния им обсег. За целта, психическата подкрепа, от която тези деца имат нужда, е ключова за тяхната успешна интеграция. Освен това, съществуват множество терапии и програми, които подпомагат подобряването на социалните умения на децата със специални потребности.

На какво се дължат затрудненията в общуването и липсата на социални умения при децата със СОП?

Връзката между децата със СОП и трудностите в социалния аспект е сложна и индивидуална. Често причините за тези затруднения са пряко свързани с изолацията и отхвърлянето от страна на съученици и връстници. Друга причина може да бъде дефицитът в комуникативните умения, създавайки бариери в установяването на приятелски взаимоотношения. В следствие на това, при някои деца се наблюдават занижени нива на самочувствие и самооценка, което пък от своя страна може да ги подтикне към проява на нежелано негативно поведение. Тези поведенчески реакции често могат да доведат до агресия, изолация, стрес и други.

Какви са стратегиите, които могат да се вземат под внимание когато се цели подобряване на социализацията на децата със специални образователни потребности?

Децата със СОП имат право на образование и участие в заобикалящия ги свят наравно с техните връстници. Именно заради това, включването на детето в терапевтични образователни програми и групови дейности е добро начало. Те отлично биха подпомогнали взаимодействието и сътрудничество между всички деца, включително тези със специални потребности, развивайки техните социални възможности. Част от тези умения се изразяват чрез споделяне, помагане, редуване, подкрепяне, решаване на конфликти и други, като всички те въздействат за по-лесната бъдеща адаптация в социалната среда. Друга стратегия за справяне би била – дълготрайната работа с професионален екип, изграден от подходящи специалисти.

Какви терапии могат да се прилагат на деца със СОП с цел подобряване на тяхната социализация и бъдеща интеграция в общността?

Както се споменава по – горе, всички деца са уникални и подхода към всяко едно от тях трябва да бъде индивидуален. Социалната терапия е средство, което се фокусира върху развитието на социалните умения, комуникацията, взаимодействието и т.н. Терапевтичният процес се осъществява с помощта на професионално обучен специалист, който си служи с упражнения, включващи ролеви игри и разиграване на случки от ежедневието. Съществува подобен метод, който включва повече творчески дейности с цел правилно изразяване на емоциите.

Тази терапия е особено подходяща за малки деца със специални нужди. Друг вид терапия е груповата терапия, в която децата могат да упражняват социални умения с техни връстници в реални ситуации и по този начин да подобрят самочувствието си. Терапията с домашни или специални обучени животни е по – алтернативна, тъй като изисква повече ресурси, но може да бъде също толкова ефективна.

Не на последно място, терапията с изкуство и музика се уповава най-вече на въображението като средство за изразяване и подобряване на комуникативните умения. Социализацията при децата със СОП е важна, тъй като от нея зависи бъдещата им интеграция в обществото. Работата върху социалните умения насърчава уважение към индивидуалността и приемане на различията както и психическата подготовка за предизвикателствата в живота.

Защо е важно развитието на двигателната моторика и каква е нейната връзка с формирането на речта при децата?

Значението на двигателната моторика

Двигателната моторика е основен елемент в живота на всеки човек, но за децата тя е от първостепенно значение. Този процес представлява  формирането, усвояването и усъвършенстването на двигателните умения и координацията между различните части на тялото. Важността на развитието в  тази област често бива подценявана,  а всъщност тя е основополагаща при подготовката на децата за успешната им социална и учебна интеграция.

Развитието на двигателната моторика и речта

Връзката между развитието на двигателната моторика и формирането на речта е дълбоко вкоренена в детското развитие. Когато децата усвояват двигателни умения, те не само се движат по-лесно и ефективно, но и развиват ключови мозъчни и когнитивни процеси, които им помагат да говорят и комуникират по-добре. Важността на тази връзка се проявява в няколко аспекта:

Връзката между координацията и речта

Координацията на двигателните умения, като ходене, бягане, взаимодействие с предмети, изисква сложни моторни навици. Те включват контрола на различни части на тялото, като ръцете, устните и езика. Децата използват тези двигателни умения, за да изговарят звуци и думи по-точно и разбираемо. Добрата координация на устните и езика, например, има силно влияние върху произношението на фонеми и формирането на ясен и разбираем речен израз.

Връзката между фината моторика и граматиката

Фината моторика включва умения като писане, рисуване, рязане и употреба  на малки предмети, включени в различни дейности.  Тези умения помагат на децата да усвояват и разбират граматични структури и правила на речта. Когато децата имат добра фина моторика, те са по-способни да съставят сложни и граматически правилни изречения. Тази връзка между фината моторика и речта е от съществена важност за развитието на комуникативните им умения и способността им да се изразяват по точен и богат начин

Развитието на двигателната моторика е ключов фактор в усъвършенстването на речта при децата. Процесите на координация и контрол над двигателните умения се отразяват дълбоко върху техния способ да изразяват мисли и чувства. Работата с децата за подобряване  на  двигателните им умения, не само ги подготвя за активно участие във физически и социални активности, но и улеснява техните речеви умения и комуникативни способности.

Този взаимосвързан процес между двигателната моторика и речта на децата заслужава специално внимание и грижи, за да се гарантира тяхното цялостно и здравословно развитие.

Психомоторикa: Как да подпомогнем на връзката между когнитивните и моторните функции на деца с аутизъм (АС)?

Взаимодействието на мисленето и възприятието (когнитивните), и двигателните (моторните) функции на човек има голямо влияние върху поведенческото и функционалното му развитие. Именно това в медицината се нарича психомоторика.

При децата с аутизъм, терапията може да бъде различна от тази при деца в норма, затова в следващите редове ще обърнем по-подробно внимание на психомоторното развитие и какво го прави е толкова важно за децата с АС.

Старание за превръщането на работата в забавен процес и използване на сензорни стимули

За позитивно настроение у децата и благоприятни резултати, индивидуалните предпочитания и интереси на детето са ключови в работата върху психомоториката му. Терапевта предоставя забавен, но структуриран процес на работа, като включва и разнообразни сензорни стимули. Те служат за стимулиране на визуалните (зрение), акустичните (слух), тактилните (допир), хемичните (вкус и обоняние), кинестетичните (проприоцепция) сензори и други, с цел обогатяване на сензорната култура на детето.

Първи стъпки и структурни упражнения за подобряване на психомоториката

В началото е важно да се наблегне върху ученето на базисни двигателния команди като ходене, координация и баланс, тъй като някои деца изпитват трудност в усета на тялото си в пространството и по време на движение. Чрез структурирани упражнения и игри, психомоториката и физическата активност на децата могат да се подобрят.

В подготвянето на тези упражнения, те следват да се адаптират според способностите на детето. Някои от общите упражнения за психомоторно развитие са: игри с топка (координация баланс, двигателни умения),  занимания с креативни материали (фина моторика, творчески способности), игри с музика (социално развитие), занимания с вода (сензорно облекчение и релаксация), игри с балони (двигателна активност и визуална координация).

Комуникация, помощ за социалните умения и индивидуален подход към всяко дете

През психомоториката могат да се подкрепят социалните и комуникативните умения на децата. Това може да се осъществи чрез целенасочени игри, които насърчават сътрудничество, споделяне, изчакване и цялостно взаимодействие с другите деца. Тъй като всяко дете с АС е различно, индивидуалния подход от страна на терапевта е от изключителна важност.

Психомоторната терапия е важна за развитие на двигателните умения, координацията и контрола на движението, както и на възприятието на пространствената ориентация. Тя предоставя инструменти и методи, които могат да се адаптират към специализираните нужди за децата с АС, създавайки персонализирани и структурирани програми. С подобряването на психомоториката, децата имат възможност да се развиват, растат и постигат възможно най-добро качество на живот, създавайки условия за интеграция и успешно включване в обществото. 

Как физиотерапията помага на децата с аутизъм?

Физиотерапията може да бъде от изключителна важност за развитието на деца с аутизъм. Те често се сблъскват със значителни предизвикателства в областта на двигателната култура, сензорната интеграция, координация и баланс на тялото. Това прави физиотерапията важен компонент от общата грижа и подкрепа, от които децата с аутизъм се нуждаят.

Подобряване на двигателните умения, координацията и баланса

Много деца от аутистичния спектър (АС) изпитват затруднения или забавяне в развитието на фини и груби двигателни умения. Те често се борят едновременно с баланса и координацията. Всичко това представлява предизвикателство за тях, например да участват в различни физически активности и да се чувстват сигурни движейки се в околната среда. Физиотерапията предоставя специфични упражнения, които подпомагат моториката на децата, с цел подобряване на тяхната независимост и общо качество на живот.

Сензорна интеграция и управление на болка

Често децата от АС се характеризират с проблемна сензорна обработка на околната среда, т.е. нарушение на процеса, чрез който мозъка асимилира информацията, придобита от сетивата ни. Физиотерапията предоставя шанс на тези деца, да преодолеят страховете и непоносимостта си към различни текстури, звуци и усещания. Също така помага за регулацията на сензорната реакция, причинена от различни сензорни стимули.

Повтарящо се поведение, поза на тялото и сензорна чувствителност могат да доведат до мускулоскелетни проблеми и болки. Физиотерапията е добро решение за справяне с тези проблеми, осигуряване на комфорт и подобряване на общото състояние на детето.

Функционалността и ангажираността на детето в процеса на работа

Физиотерапията помага за способността на децата да изпълняват ежедневни задачи, като обличане, миене на зъби, хранене, използване на тоалетна и др. Умението за самостоятелно изпълнение на тези дейности повишава самочувствието на децата и ги прави по-независими, което помага както на тях, така и на техните родители.

Участието на децата в различни физически действия и спорт е важно за общото физическо здраве и социално развитие. Физиотерапията подпомага за изграждането на специфични умения, които са необходими в групови дейности, практикувани от деца.

Положително влияние върху поведението на детето: Индивидуален подход и грижа на терапевта

Терапиите при физиотерапевт осигуряват структурирана и подкрепяща среда, в която децата могат да изразходят излишната си енергия. Това намалява тревожността им, подобрява фокуса и подтиква положително поведение.

Към всяко дете физиотерапевта има гарантиран персонализиран подход, който отговаря на неговите специфични нужди и се фокусира върху неговите цели и изисквания.

Макар и често разглеждан най-вече като разстройство на социалните и комуникативните умения, аутизмът в някои случаи се сблъсква и с физически предизвикателства. Именно заради това, физиотерапията може да бъде полезен и важен компонент в грижата за тези деца.